В днешната статия споделяме ценна информация за едно неприятно състояние, с което все повече хора се сблъскват. Дългите часове пред компютъра и липсата на движение в комбинация с някои други фактори са в основата на синдром на карпалния тунел. Ето какво трябва да знаете за него.
Какво е синдром на карпалния тунел
Синдромът на карпалния тунел е компресия на медианния нерв, който преминава през китката на ръката. Медианният нерв се намира от вътрешната страна на ръката и е обвит от т.нар карпален тунел. Той отговаря за усещанията в палеца, показалеца и средния пръст и част от безименния пръст. През него преминават редица импулси към мускулите на палеца. Синдромът на карпалния тунел може да се появи в едната или двете ръце.
Това, което се случва е, че китката се подува и започва да притиска съответния нерв, което води до познатия синдром. Симптомите на състоянието най-често са изтръпване, слабост в ръката и или усещане за иглички от вътрешната страна на китката към палеца.
Какви са основните причини за поява на синдром на карпалния тунел
Целият проблем с това състояние започва от възпалителни процеси в китката. Те предизвикват подуване и изменяне на ставата. Това създава натиск върху медианния нерв, който е в основата нааз неприятните усещания. За възпалителните процеси в китката може да има различни причини. Най-често срещаните са:
-
Натоварване на ръката по специфичен начин;
-
Диабет или преддиабетно състояние;
-
Проблеми с щитовидната жлеза;
-
Високо кръвно налягане;
-
Задържане на течности;
-
Автоимунни заболявания, като ревматоиден артрит;
Специфичните натоварания, които могат да доведат до синдром на карпалния тунел са свързани с:
-
Всекидневна работа с компютър;
-
Свирене на музикални инструменти като пиано;
-
Продължително излагане на вибрации от работни инструменти;
Ревматоидният артрит също може да предизвика синдром на карпалния тунел. В този случай автоимунното заболяване води до неприятни усещания в китките и нанася щети в цялото тяло. Специфично за него е, че обикновено засяга и двете половини на тялото. С други думи, ако се наблюдава ревматоиден артрит на едната китка, то най-вероятно той е наличен и в другата. В най-добрия случай заболяването се диагностицира рано и могат да се приложат съответните мерки за овладяването му. Те са мануални терапии, промяна в хранителния режим, редовно движение и правилно суплементиране.
Кой е изложен на риск от развитие на синдром на карпалния тунел
Въпреки че и двата пола не са защитени, това състояние се среща при дамите 3 пъти по-често, отколкото при господата. Обикновено се диагностицира в напреднала възраст, но и ранното му развитие не е изключено. Най-предразположени са жените с високо кръвно налягане, диабет и артритни състояния. Високият прием на сол, тютюнопушенето, повишеното тегло и уседналия начин на живот също допринасят за развитието на синдром на карпалния тунел.
Някои професии също предразполагат към синдром на карпалния тунел. Това са:
-
Работа на произодствена линия;
-
Работа на компютър;
-
Работа в строителството;
Най-често срещани симптоми
Симтомите на този синдром се срещат по дължината на медианния нерв, особено в компресираната му част. Засегнтата ръка може да „заспива“ и често да изпускате предмети. Други симптоми са:
-
Изтръпване, иглички и болка в областта на палеца и всички останали пръсти без малкия;
-
Болка и парещо усещане, които се движат по дланта и вътрешната страна на ръката;
-
Болка в китката, особено вечер преди или по време на сън;
-
Мускулна слабост;
Диагностика
Диагностицирането е свързано с няколко етапа, които включват физически преглед на засегнатото място и тестове на нервите.
Физическият преглед включва експертна оценка на ръката, китката, рамото и врата за напрежение по дължината на медианния нерв. Лекуващият лекар ще следи за слабост в китката, подуване на ставата и други видни деформации. Ще провери сензитивността на пръстите и мускулната сила на ръката.
Тестовете на нервите измерват колко бързо нерва предава импулс към съответните нерви. Ако нервният импулс е по-бавен от нормата, може да се говори за синдром на карпалния тунел.
Лечение
Лечението на синдром на карпалния тунел зависи от това колко напреднало е състоянието, колко болка изпитва пациетна и колко е отслбнала мускулатурата. През 2008 година Академията на ортопедичните хирурзи в САЩ издава наръчник за ефективно лечение на заболяването. Оптималният вариант е състоянието да се овладее без наличието на хирургичекса намеса.
Неоперативното лечение включва:
-
Избягване на движения, които претоварват ставата;
-
Специални шини, които държат китката неподвижна, особено през нощта;
-
При силна болка могат да се изпишат адекватни обезболяващи;
-
Лечение на заболявания, които са предизвикали състоянието (диабет, ревматоиден артрит);
-
Стероидни инжекции в областта на карпалния тунел, които редуцират възпалителните процеси;
В крайни случаи може да се наложи операция. Това се случва, ако има трайни увреждания на медианния нерв. Оперативната намеса включва разрязване на тъканта, която пресича нерва, за да се намали напрежението върху него. Има редица фактори, които определят колко успешна е операцията и това са възраст, хронични заболявания, от колко време се наблюдава състоянието и цялостно здраве на пациента.
Превенция
Най-лесният и достъпен начин за превенция е като въведете малки промени в начина си на живот. На първо място, погрижете се за цялостното си здраве, движете с редовно и изключете от менюто си храни, които предизвикват възпаления (захар, въглехидрати). Простички упражнения с китките по 5 минути на ден са напълно достатъчни, за да ги раздвижите.
Ако имате заболявания, които могат да предизвикат синдром на карпания тунел, погрижете се да са максимално овладяни.
Често не можем да променим работата си, но можем да суплементираме правилно, за да редуцираме риска от възпалителни процеси. Ако работата ви е рисков фактор, FlexCode идва на помощ. Редовният му прием ще предотврати подуването на китките, ще отводни ставите и ще помогне за по-добрата им цялостна функция.
Ранното диагностициране на синдром на карпалния тунел означава, че в дългосрочен план можете да овладеете състоянието. При правилна грижа за здравето, вероятността от поява на нервно нараняване или трайно увреждане е много малка.
