Множество специалисти препоръчват редовни физически упражнения за подкрепа и защита на организма, за поддържане на здравословно тегло, нормални стойности на кръвната захар и холестерола и оптимално функциониране на имунната система. Може би ще се изненадате като научите по колко много начини всъщност влияе спортът и на нервната система и мозъчната дейност. Докато учените все още се опитват да изследват всички свързани механизми, проучванията до момента сочат, че физическата активност подобрява когнитивното здраве на всяка възраст.
Има едно състояние, което се разпространява сред все по-голям брой хора и нарушава сериозно работата на мозъка. Става въпрос за „мозъчна мъгла“ – тя може да ви накара да се почувствате така, сякаш ходите насън през живота, подобно на сомнамбул. Хората, страдащи от този проблем често се оплакват и от силна умора, трудно фокусиране, имат проблеми с паметта или мисловните процеси протичат дисбалансирано. При мозъчна мъгла, дори простите задачи могат да се превърнат в непосилно предизвикателство.
Ако страдате от подобни оплаквания е много важно да им обърнете внимание навреме и да потърсите къде и в какво се коренят причините за провокирането им. Това ще се опитаме да направим тук днес, както и ще ви разкажем защо спортът е най-доброто решение почти винаги.
Какво е мозъчната мъгла
Мозъчната мъгла може да се прояви по различни начини. Може да ви стане трудно да се концентрирате за продължителен период от време върху работни задачи, разговори или дори върху думите, които четете в момента. Може да имате затруднения с вземането на решения; да имате нужда от повече кафе, за да се съсредоточите; повече храна, за да останете будни; може би и от някакви лекарства, за да ви отпусне главоболието. Да, в по-тежки случаи може да има главоболие, проблеми със зрението и съня или дори гадене.
Най-често посочваните симптоми включват:
- Забравяне
- Усещане за мисли, които се забавят, трудно се формират и трудно се обработват
- Невъзможност за съсредоточаване
- Липса на когнитивна яснота
- Чувство на откъснатост от момента и умора
Няма едно конкретно определение, което да може да се посочи като основен виновник за това състояние. По-скоро „мозъчна мъгла“ е общ термин за набор от симптоми изброени по-горе, засягащи когнитивните процеси. Това само по себе си не е медицинско състояние, а по-скоро е обща характеристика на различни по вид състояния. Това може да са автоимунни заболявания като лупус, цьолиакия и множествена склероза; неврологични състояния като миалгичен енцефаломиелит (ME); хронична мигрена; депресия; тревожност; фибромиалгия и други.
Причини за поява на мозъчна мъгла
Най-общо казано, мозъчната мъгла може да бъде симптом на недостиг на хранителни вещества, нарушения на съня, свръхрастеж на бактерии в червата, предизвикан от прекомерна консумация на захар, депресия или дори хормонален дисбаланс. Други често срещани причини за мозъчна мъгла включват прекомерно хранене, често недоспиване, хроничен стрес и непълноценна диета. Нека обърнем внимание на някои от тези фактори по-детайлно.
Липса на достатъчно сън
Сънят оказва влияние върху толкова много области на здравето, че не би трябвало да е изненада присъствието му в този списък. Проучванията показват, че сънят е изключително важен за поддържането на комуникация между отделните неврони (нервните клетките в мозъка).
Едно голямо проучване от 2000 г. установява, че умереното лишаване от сън за период от 18 часа създава мозъчно и двигателно увреждане, еквивалентно на ниво на алкохол в кръвта от 0,05%. Симптомите включват умора, забавено време за реакция, намалена способност за запаметяване на нова информация и възпроизвеждане на спомени.
По-продължителното лишаване от сън (до 48 часа) довежда до симптоми, еквивалентни на ниво на алкохол в кръвта от 0,1%.
Ако си лягате много късно, спите по-малко от седем – осем часа на денонощие или се излагате на синя светлина преди сън, всичко това нарушава естествения циркаден ритъм. Това допринася за мозъчната мъгла по няколко различни начина.
В случай на излагане на синя светлина преди лягане, сините светлинни лъчи намаляват отделянето на хормона мелатонин от епифизата. А именно той е от съществено значение за дълбоката фаза на REM съня. По време на часовете от 22:00 до 02:00 часа, тялото и мозъкът се детоксикират най-активно, така че оставането в активно състояние през това време нарушава естествения процес на детоксикация на тялото и може да допринесе за мозъчната мъгла.
Недостиг на хранителни вещества и непоносимост/чувствителност към храни
Витамин В12 допринася за образуването на червени кръвни клетки и поддържането на централната нервна система. Ето защо дефицитът на B12 със сигурност влошава енергийните нива и предизвиква общо усещане за умора.
Недостигът на витамин D също може да бъде още една причина за мозъчна мъгла, тъй като намалените нива на витамин D са свързани с нарушена когнитивна функция.
Недиагностицираната непоносимост към дадена храна може също да допринесе за влошаване на проблема. Например, непоносимостта към глутен може да доведе до когнитивна дисфункция чрез провокиране на възпалителни реакции в организма.
Усъвършенствани кръвни изследвания като ImuPro, както и елиминaционна диета при хранителна алергия и промяната на хранителния режим може да помогнат за ефективно справяне с мозъчната мъгла. Важно е да се открие дали определени храни компрометират някоя система, например дали имате хистаминова или лактозна непоносимост, чувствителност към глутен или алергия към ядки, за да премахнете тези храни от менюто си.
Стрес
Въпреки че стресът е неизбежна част от динамичното ежедневие на съвременния човек, хроничният стрес може да причини дисбаланс в тялото и психиката. Когато тялото приеме, че сте в стресова ситуация, то активира симпатиковата нервна система или реакцията „борба или бягство“. Този отговор задейства освобождаването на адреналин и в крайна сметка отклонява енергията от типичните функции на тялото към стресора. Това може да затрудни ясната и бърза мисъл, концентрацията и фокусирането върху дадена ситуация или факти. Всичко това може да предизвика изтощаване и умора.
Като откриете кои са източниците на стрес и ги отстраните, ще намалите опасността от мозъчна мъгла. Занимания като: медитация, физически упражнения, диетични промени, повече време за почивка и време сред природата могат да са ви от полза в борбата със стреса.
Депресия и безпокойство
Доказано е, че депресията и тревожността нарушават когнитивните функции, засягайки вниманието и паметта. Изследванията показват, че това може да бъде свързано и със загуба на енергия и мотивация, свързани с физиологичните ефекти, които депресията и тревожността оказват върху мозъка.
Поради сложният характер на депресивните състояния, няма универсално средство за справяне с тях. Най-добрият избор е да се работи с психотерапевт или психолог, за да се открият причините за възникване на депресия и да се очертае път за излизането от това състояние.
Нарушения на щитовидната жлеза
Независимо дали се чувствате уморени през цялото време, нямате фокус и умствена яснота или често ставате жертва на промени в настроението, нарушението на щитовидната жлеза може да е в основата на тези симптоми.
Тази жлеза, намираща се в предната част на врата е отговорна за производството и освобождаването на хормони, които контролират всичко – от метаболизма и сърдечната честота до дишането и менструалните цикли и често са свързани с мозъчната мъгла. Това важи особено при тиреоидит на Хашимото – автоимунно заболяване, при което имунната система атакува щитовидната жлеза, като я възпрепятства да произведе достатъчно хормони и провокира хронично възпалително състояние.
Независимо дали вашата щитовидна жлеза произвежда твърде много хормон на щитовидната жлеза (хипертиреоидизъм) или твърде малко хормон на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм), това може да е причина за мозъчна мъгла.
Влиянието на спорта върху мозъчната мъгла
Докато учените все още не разбират напълно всички участващи механизми в появата на мозъчна мъгла, изследванията показват, че физическата активност подобрява значително когнитивното здраве. По-долу са дадени някои от по-важните открития, които могат да помогнат за справяне с това неприятно състояние.
Образуване на нови мозъчни клетки
С напредването на възрастта мозъкът естествено губи неврони – това са нервните клетките, които изграждат мозъка и нервната система. С течение на времето тази загуба може да повлияе на различни аспекти на паметта и когнитивните способности. Въпреки това, мозъкът продължава да създава нови неврони, дори в напреднала възраст. Обикновено мозъкът на възрастен човек произвежда около 700 нови неврона в хипокампуса ежедневно. Хипокампусът е мозъчна структура, която играе важна роля в изучаването на информация, съхраняването на дългосрочни спомени и регулирането на емоциите.
По време на кардио упражнения, тъй като сърдечната честота и притока на кръв се увеличават, повече кислород и хранителни вещества се доставят в мозъка, което поддържа мозъчните клетки здрави и снабдени с достатъчно кислород. Този увеличен кръвен поток създава нови неврони в мозъка – процес, наречен неврогенеза. Следователно, спортната активност стимулира и подобрява неврогенезата, което може да помогне на мозъка да функционира по-добре и да запази когнитивната функция непокътната.
Във втора част продължаваме с темата и повече информация за полезността на спорта.
Вижте още:
Фитнес през 2021 – как да започнете
Как елементът бор допринася за здравето на вашите кости – всички здравословни ползи
Използвани ресурси
Nir Y, Andrillon T, Marmelshtein A, et al. Selective neuronal lapses precede human cognitive lapses following sleep deprivation. Nat Med 2017;23(12):1474-1480.
Katz R, Heard A, Mills M, Leavitt F. The prevalence and clinical impact of reported cognitive difficulties (fibrofog) in patients with rheumatic disease with and without fibromyalgia. JCR J Clin Rheumatol 2004;10(2):53-58
Biagianti B, Stocchetti N, Brambilla P, Van Vleet T. Brain dysfunction underlying prolonged post-concussive syndrome: A systematic review. J Affect Disord 2020;262:71-76.
Ocon AJ. Caught in the thickness of brain fog: exploring the cognitive symptoms of Chronic Fatigue Syndrome. Front Physiol. 2013;4:63. Published 2013 Apr 5. doi:10.3389/fphys.2013.00063