Коксартрозата представлява тежка артроза на тазобедрената става. Когато образуването на костния скелет завърши, тъканта на хрущяла престава да се регенерира. Това означава, че всяко увреждане на тъканта на хрущяла оставя следи. С напредване на възрастта, такива увреждания са многобройни и хрущялът може да е почти изчезнал: ставите на костите започват да се търкат един в друг. Това причинява типичните клинични прояви на болестта коксартроза.
Коксартрозата на тазобедрената става е свързана с тежката форма на остеоартрит. Това е най-често срещаното състояние сред всички заболявания на опорно-двигателния апарат, което представлява повече от 40% от всички случаи. Тази болест обикновено започва да се развива след 40-годишна възраст както при мъжете, така и при жените. Въпреки това, жените са засегнати от това заболяване доста по-сериозно.
Коксартрозата е дегенеративен артрит на тазобедрената става, който може да бъде лекуван успешно в началния стадий на развитие. Невинаги хората са склонни да потърсят незабавно медицинска помощ и това значително затруднява процеса на лечение.
Как се развива коксартроза на тазобедрената става?
В сърцето на тази патология е вискозитетът на ставната течност и изтъняване на тъканта на хрущяла. Всичко това води до дегенерация.
Коксартрозата може да бъде двустранна (от двете страни) или едностранна. Последната често се появява от дясната става.
Всички случаи на това тежко заболяване могат да бъдат разделени на две големи групи: първична и вторична. Първичната коксартроза е заболяване, което се случва без каквато и да е причина. При първичната форма на разстройството са засегнати двете стави, т.нар. двустранна коксартроза. В развитието на този тип заболяване наследственият фактор играе съществена роля. Така че при жените, чиито майки страдат от наднормено тегло и коксартроза, вероятността да се появи е по-висока от средната за населението.
Вторичната коксартроза се случва при вече променена става вследствие на всяко първично заболяване (например възпаление или травма). Тази голяма група включва всички възможни причини за коксартроза и всички рискови фактори.
Кои са рисковите фактори
Наличието на някои от тези рискови фактори повишава опасността от развитие на болестта:
- Генетична предразположеност, свързана с наследствени заболявания на ставите и костите;
- Напреднала възраст;
- Дисплазия на тазобедрената става (вродено разстройство, което произтича от недостатъчно развитие на ставните кости и връзки);
- Затлъстяване;
- Метаболитно разстройство;
- Травми;
- Възпаления (коксит);
- Претоварване и лоши екологични условия.
Освен това, „тривиални“ неща като пушенето и консумирането на алкохол също могат да се превърнат в основен фактор, който допринася за развитието на коксартроза, а и не само.
Симптомите, по които ще я познаете
Сред най-ранните симптоми, които подсказват, че може да сте застрашени от коксартроза, е сковаността и дискомфорта в ставата. Освен това може да изпитате:
- Болка, която не преминава дори по време на почивка, а също и нощем. Тя се усилва дори с малко физически усилия;
- Постоянно напрежение на тазовите и бедрените мускули;
- Ограничаване на мобилността на ставите;
- Накуцване при ходене;
- Деформация на ставата.
Типичното щракване или хрускане на тазобедрената става е сигурен симптом на коксартроза, което причинява триене на шиповете в костната повърхност. Когато болестта прогресира, болката също се увеличава, както и интензивността ѝ.
В по-късните стадии на заболяването е възможно да се получи скъсяване на засегнатия крак поради патологични прогресивни процеси. Това скъсяване може да бъде в рамките на 1-1.5 см.
Диагностика и методи
Коксартрозата на тазобедрената става може да бъде диагностицирана от практикуващ лекар само с помощта на рентгенови техники. Изследването помага да се определи степента на развитие на болестта и нейната етиология.
Изключително важно е да се получат данни за прогресивното нарастване на болката при двигателна активност, както и в покой. Основно накуцването, скъсяването и ограничението на движенията свидетелстват за развитие на коксартрозата.
Следните начини на диагностика се считат за най-информативни:
- Рентгеново изследване – то позволява визуализиране на състоянието на тазобедрената глава;
- Ултразвуков преглед – това изследване е необходимо за определяне на стадия на заболяването и локализирането на дегенеративно-дистрофичен източник;
- Компютърна томография или магнитно-резонансно изображение – разкрива стадия на заболяването и го открива в ранна фаза на развитие.
Лечение на коксартроза – постижимо ли е
Пациентите трябва да знаят, че коксартрозата е прогресиращо заболяване. Дори ако се открие в ранните стадии и се третира с лекарства, няма 100% гаранция, че тя ще бъде елиминирана напълно. В повечето случаи заболяването може да бъде спряно, но практиката показва, че механизмът на неговото развитие се рестартира в рамките на 5-10 години.
В първия стадий на заболяването лекарите предпочитат консервативно лечение и прилагат различни лекарства и продукти (нестероидни противовъзпалителни лекарства, невромускулни релаксанти, протези и други техники). Flex Code също би могъл да е от полза за повлияване на тази болест. Съставките на Флекс Код работят за облекчаване на обездвижването, забавянето на възстановителните процеси в напреднала възраст и намалената плътност на костите.
Физическите терапевтични методи също са важни за лечението на коксартроза (лазерна терапия, лечебни бани, акупунктура, лечение с кал, масаж и гимнастика). Упражненията трябва да бъдат планирани много точно от специалист, за да не се травмира повредената става.
При първия и втория стадий на заболяването се използва артроскопично деблориране – това е хирургическа манипулация, при която се отстраняват малки разрушени частици на хрущяла. Тя позволява намаляване на болката.
Когато заболяването достигне третия етап, ставите трудно реагират на възстановителната терапия. Пациентът изпитва постоянни болки, а способността му да се движи е почти изгубена. В такива случаи лекарите насочват към операция.
