През последните няколко десетилетия концепцията, че храненето е пряко свързано с патогенезата на различни заболявания на опорно – двигателния апарат набира все по – голяма популярност. Според поддръжниците на тази хипотеза високо – киселинната диета ускорява костната резорбция и допринася за прогресивната загуба на костна маса, увеличавайки риска от остеопороза. В същото време редица научни изследвания показват, че консумацията на алкални храни може да забави или предотврати тези процеси.
За да се превентира нарушението на алкално – киселинния баланс, тялото трябва да е в състояние да екскретира и неутрализира киселините, акумулирани в следствие на метаболитни или екзогенни процеси. Тези процеси засягат редица витални системи, в това число кръвоносната и опорно – двигателната. Някои учени са на мнение, че алкалната диета подпомага поддържането на оптимално pH в организма и стимулира възстановяването на баланса в случай на повишена киселинност.
Какво е алкално – киселинен баланс
Всяка система се нуждае от баланс, за да функционира правилно. В човешкото тяло този баланс се поддържа от редица сложни биохимични процеси, които засягат всички органи и системи. За целта тялото се приспособява към различни ендогенни и екзогенни фактори, търсейки начин да регулира хомеостаза. Един от важните показатели за вътрешно равновесие е нивото на pН.
Алкално – киселинният баланс (pH баланс) се определя като равновесие между приема и производството и елиминирането на водородни йони в организма. Поддържането на оптимално pH е есенциално за нормалното протичане на биологичните процеси, тъй като оказва пряко влияние върху ензимната и клетъчна функция. Дори малко отклонение от нормата би могло да предизвика сериозни здравословни проблеми.
Връзката между храната и алкално – киселинния баланс
По време на метаболизирането на нутриентите и преобразуването им в енергия, в тялото протичат сложни химични реакции, при които се акумулират метаболитни отпадъци. Установено е, че тези отпадни метаболити могат да бъдат алкални, киселинни или неутрални.
Белите дробове и бъбреците са основните органи, които отговарят за регулацията на алкално – киселинния баланс. При здравите млади хора тези органи функционират нормално и обикновено успяват да поддържат идеално рН. Дори при висококиселинна диета бъбреците са в състояние да екскретират излишните киселини чрез урината. С напредване на възрастта, обаче, бъбречната дейност започва да се влошава и способността на тялото да неутрализира киселините спада. Дори и при опри оптимална органна функция, повишеният прием на храни, които акумулират киселинни метаболитни отпадъци може да предизвика алкално – киселинен баланс и да повиши киселинността в организма. Точно затова някои специалисти препоръчват преминаване към алкална диета.
Алкално – киселинният баланс и опорно – двигателния апарат
Според някои научни изследвания костите изпълняват второстепенна регулаторна роля за алкално – киселинния баланс поради високата концентрация на алкални калциеви соли. Различни изследвания доказват, че осезаемото трайно повишаване на рН на тялото провокира засилена костна резорбция с цел освобождаване на калций от костите. Целта на този процес е алкалните калциеви соли да спомогнат за възстановяване на алкално – киселинния баланс.
Опонентите на тази хипотеза спорят, че бъбреците успяват да противодействат натрупването на киселини в организма, дори при повишена консумация на храни, съдържащи киселинни прекурсори. Проучванията показват, обаче, че системната консумация на висококиселинни продукти може да доведе до формиране на пикочно – киселинни камъни в бъбреците и да затрудни тяхната функция. Освен това с напредване на възрастта бъбречната активност естествено спада, което допълнително затормозява екскрецията на киселинните метаболити.
Влиянието на рН върху остеобластите и остеокластите
Негативния ефект върху костите се потвърждава от други проучвания, които показват, че дори малки промени в рН стойностите могат да окажат голямо въздействие върху повишаването на киселинните нива в дългосрочен план. Повишената киселинност стимулира активността на остеокластите (клетки, отговорни за разграждането на костна тъкан) и по този начин допринася за ускорената загуба на костно вещество и повишен риск от развитие на остеопороза.
Киселинната среда инхибира минерализацията на костната колагенова матрица и повишава освобождаването на калций от жива и мъртва костна тъкан. В същото време научните данни сочат, че активността на остеокластите осезаемо спада с повишаване на рН и приближаването на стойностите му към 7.4. Обратно, остеобластите (кост – формиращи клетки) функционират оптимално при рН между 7.35 и 7.45.
Алкално – киселинен баланс и ставите
Повишената киселинност в организма е предпоставка за повишена ифламаторна симптоматика. Хроничното възпаление оказва негативен ефект върху ставите и влошава симптомите на артрит. Според различни научни изследвания консумацията на алкализиращи храни действа благоприятно върху опорно – двигателния апарат. Някои проучвания показват, че дори 1 месец на алкална диета допринася за голямо симптоматично подобрение на хроничната ставна болка.
Алкална диета
Проучванията за въздействието на диетата върху рН и промените в алкално – киселинния баланс започват още в края на 19ти век. В ранните изследвания тестовите обекти се подлагат на специфичен режим на хранен, след което урината им се тества за азотни съединения, урея, сулфати, фосфати и хлориди. В последствие група от учени изследва връзката между диетичните прекурсори на ендогенно формирани неметаболизирани органични киселини и крайните метаболитни продукти, изхвърлени чрез урината. След задълбочени анализи, екипът открива, че почти всички храни съдържа киселинни прекурсори, а плодовете и зеленчуците съдържат и алкални. На базата на тези открития се разработват формули за определяне на киселинния или алкализиращ ефект на различни хранителни продукти.
С годините се затвърждава хипотезата, че метаболитните отпадъци могат да променят рН баланса и по този начин имат директно въздействие върху здравословното състояние. С други думи, консумацията на храни, които оставят киселинни метаболити повишава киселинността. А приемът на храни, чиито метаболитни отпадъци са алкални повишават рН на организма. За оптимално здраве лекарите препоръчват поддържане на рН от 7.35 до 7.45. При стойности, по – ниски от 6.9 се наблюдава повишена киселинност. рН от 7 се смята за неутрално, а над 7.45 за силно алкално.
Алкални храни
Смята се, че консумацията на алкални храни помага за „алкализиране“ на тялото и подобряване на здравословното състояние. Въпреки че някои храни имат високо рН преди консумация, по време на храносмилането те алкализират стомашно – чревния тракт. Подходящи алкални храни са:
- Плодове (сливи, грозде, нар, боровинки, ябълки, праскови, тиква и др.)
- Цитруси (лимон, лайм, портокал, грейпфрут и др.)
- Зеленчуци (зеле, кореноплоди, кейл, тиквички, спанак, краставица и др.)
- Гъби
- Соя и соеви продукти
- Кисело мляко, йогурт, кефир
- Билки и подправки (без сол, индийско орехче и синап)
- Бобови култури
- Киноа, амарант
- Билкови чайове
- Студено пресовани растителни мазнини
Висококиселинни храни, които да избягвате
Принципа на алкалната диета силно ограничава консумацията на храни, които съдържат киселинни прекурсори, като:
- Месо и месни деривати
- Млечни продукти
- Морски дарове
- Повечето видове риба
- Яйца
- Кофеинови продукти
- Тестени и захарни изделия
- Газирани напитки
- Преработени храни с високо съдържание на сол
- Добавки с животински протеини
- Полуфабрикати
- Алкохолни напитки
Заключение
Поддържането на оптимално рН е жизненоважно за здравето не само на опорно – двигателния апарат, а и на цялото тяло. Ако искате да възстановите алкално – киселинния баланс в организма си се стремете да повишите приема на свежи плодове и зеленчуци и внимавайте какво консумирате. За да ускорите и затвърдите положителното въздействие за костите и ставите се, можете да добавите към режима си Flex Code. Това е серия от първокласни хондропротектори с доказан лечебен ефект. Всеки от продуктите предоставя на мускулна – скелетната система ценни нутриенти, които подобряват нейното здраве и функция. Повече за ползите от приема на Flex Code можете да прочетете тук!
Източници
Schwalfenberg GK. The alkaline diet: is there evidence that an alkaline pH diet benefits health? J Environ Public Health. 2012;2012:727630. doi: 10.1155/2012/727630. Epub 2011 Oct 12. PMID: 22013455; PMCID: PMC3195546.
Frassetto L, Banerjee T, Powe N, Sebastian A. Acid Balance, Dietary Acid Load, and Bone Effects-A Controversial Subject. Nutrients. 2018 Apr 21;10(4):517. doi: 10.3390/nu10040517. PMID: 29690515; PMCID: PMC5946302.
